1. Същност и правна характеристика
Искът по чл. 135 ЗЗД, известен като Павлов или отменителен иск, предоставя на кредитора правната възможност да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда.
Става въпрос за относителна недействителност, която ползва само кредитора – ищец.
Искът има конститутивен характер и чрез него се упражнява потестативно право.
Той може да бъде предявен само по исков ред.
2. Кой може да предяви иска
Активно легитимиран е всеки кредитор на длъжника –
независимо дали вземането му е парично или непарично, изискуемо или неизискуемо, ликвидно или неликвидно,
както и дали разполага с изпълнителен титул.
3. Срещу кого се предявява искът
Ответници са:
– длъжникът, извършил увреждащото действие;
– третото лице, с което той е договарял или което се е облагодетелствало.
4. Увреждащи действия
Увреждащи са всички правни и фактически действия, с които се намалява имуществото на длъжника или се затруднява удовлетворението на кредитора.
Такива могат да бъдат:
– възмездни и безвъзмездни сделки;
– дарения;
– плащания;
– апорт в търговско дружество;
– учредяване на обезпечения;
– откази от права.
Допустимо е да се атакуват и последващи сделки, ако увреждането е постигнато чрез поредица от разпореждания.
5. Фактически състав по чл. 135, ал. 1 и ал. 3 ЗЗД
Законът урежда две хипотези:
– когато вземането на кредитора е възникнало преди увреждащото действие;
– когато вземането е възникнало след него.
И в двата случая следва да е налице увреждане, като при възмездни сделки е необходимо да се докаже и знание за увреждането у третото лице.
6. Знание за увреждането
Знанието на длъжника се предполага.
При възмездни сделки се изисква и знание у третото лице, освен ако е налице законовата презумпция по чл. 135, ал. 2 ЗЗД.
Презумпцията се прилага при сделки между роднини, както и при юридически лица, когато същите се контролират от свързани лица.
7. Процесуални особености
Исковата молба подлежи на вписване,
когато се атакува разпореждане с недвижим имот.
Съдебното решение също подлежи на отбелязване.
Искът не може да се упражнява чрез възражение.
Подсъдността се определя по общите правила, а при несъстоятелност – от съда по несъстоятелността.
8. Правни последици
Уважаването на иска води до относителна недействителност.
Кредиторът може да насочи изпълнение върху имуществото, предмет на увреждащото действие, сякаш същото не е било извършено.
Недействителността не ползва останалите кредитори, които следва самостоятелно да упражнят правото си.
9. Практическо значение
Павловият иск е ключов инструмент за защита срещу разпоредителни действия на длъжника, насочени към осуетяване на принудителното изпълнение.
Правилната преценка за момента на възникване на вземането, за знанието на страните и за вида на атакуваното действие е решаваща за изхода на спора.