1. Обща характеристика
Непозволеното увреждане представлява извъндоговорно основание за възникване на задължение за обезщетение.
Общият принцип е закрепен в чл. 45, ал. 1 ЗЗД – всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Отговорността има едновременно обезщетителна и превантивна функция
и цели пълна репарация на настъпилите вреди.
2. Елементи на фактическия състав
За ангажиране на отговорността по чл. 45 ЗЗД е необходимо
кумулативното наличие на следните елементи:
– деяние (действие или бездействие);
– противоправност;
– вреда;
– причинна връзка между деянието и вредата;
– вина.
Липсата на който и да е от тези елементи води до неоснователност на иска.
3. Деяние
Деянието е външна проява на човешка дейност.
То може да се изразява както в активно действие, така и в бездействие – неизвършване на дължимо поведение.
4. Противоправност
Противоправно е всяко поведение, което нарушава общото правило да не се вреди другиму,
освен ако са налице основания, изключващи противоправността.
Основания, изключващи противоправността:
– неизбежна отбрана;
– крайна необходимост;
– съгласие на пострадалия;
– изпълнение на закон или законна заповед.
При наличие на тези основания деликтна отговорност не възниква, освен в изрично предвидените от закона случаи.
5. Вреда
Вредите могат да бъдат:
– имуществени – претърпени загуби и пропуснати ползи;
– неимуществени – болки, страдания и негативни психически преживявания.
Вредите трябва да са пряка и непосредствена последица от противоправното деяние.
Ищецът носи доказателствената тежест за вида и размера им.
6. Причинна връзка
Причинната връзка следва да е пряка и адекватна.
Отговорност се носи само за вреди, които са нормална и предвидима последица от деянието.
Прекъсване на причинната връзка е налице, когато вредата е резултат от самостоятелно ново обстоятелство.
7. Вина
Вината се презумира по силата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Ответникът може да се освободи от отговорност, ако докаже липса на вина.
Формата на вината (умисъл или небрежност) по правило не влияе върху обема на отговорността.
8. Отговорност за чужди действия и за вещи
Законът предвижда специални хипотези на деликтна отговорност:
– чл. 49 ЗЗД – отговорност на възложителя за вреди, причинени от негови работници или служители;
– чл. 50 ЗЗД – отговорност за вреди, причинени от вещи и животни;
Тази отговорност е обективна и не зависи от вината на отговорното лице.
9. Съпричиняване
Когато пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите, обезщетението може да бъде намалено съразмерно – чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Съпричиняването не освобождава изцяло деликвента от отговорност.
10. Обезщетение
Обезщетението има за цел пълно възстановяване на вредите.
По правило то е парично, като в изключителни случаи е допустимо и обезщетение в натура.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост,
с оглед всички конкретни обстоятелства по делото.
11. Давност
Вземанията за обезщетение от непозволено увреждане
се погасяват с петгодишна давност,
която започва да тече от узнаване на увреждането и дееца.
12. Практическо значение
Непозволеното увреждане е една от най-често прилаганите
фигури в гражданското право.Правилната квалификация на фактите, точното доказване на вредите и причинната връзка са решаващи за успешната защита на правата на пострадалия.