1. Понятие за владение
Съгласно чл. 68, ал. 1 от Закона за собствеността (ЗС), владение е упражняването на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи като своя – лично или чрез другиго. Владението представлява фактическо състояние, а не субективно вещно право, но законът му придава самостоятелна правна защита.
2. Разграничение между владение, право на владение и държане
Владението следва да се разграничава от правото на владение, което е правомощие, част от съдържанието на правото на собственост или на друго ограничено вещно право. Държането, от своя страна, е упражняване на фактическа власт за другиго, напр. по силата на договор за наем, заем или влог.
3. Признаци на владението
Владението има два основни признака:
- обективен (corpus) – фактическа власт върху вещта;
- субективен (animus domini) – намерение вещта да се държи като своя.
Законът въвежда оборима презумпция, че владелецът държи вещта за себе си, докато не се докаже обратното.
4. Характеристики на владението
В съдебната практика се приема, че владението трябва да бъде постоянно, непрекъснато, явно, спокойно и несъмнено.
Тези характеристики имат значение както при посесорната защита, така и при придобивната давност.
5. Предмет и форми на владение
Предмет на владение могат да бъдат движими и недвижими вещи, както и определени ограничени вещни права.
Възможни са различни форми на владение – лично, чрез другиго и съвладение.
6. Защита на владението
Защитата на владението се осъществява чрез владелчески искове:
- иск по чл. 75 ЗС – при нарушение на владението;
- иск по чл. 76 ЗС – при отнемане на владението или държането чрез насилие или по скрит начин.
Тези искове защитават фактическото състояние, без съдът да изследва правото на собственост.
7. Значение на владението
С владението законът свързва редица правни последици – право на защита, право на обезщетение за вреди, възможност за придобиване на собственост по давност и процесуални презумпции.