1. Обект на авторското право
Обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат от творческа дейност и е изразено в обективна форма – чл. 3, ал. 1 ЗАПСП;
Закрилата възниква от момента на обективизация /екстериоризацията/ на творческия акт/процес т.е. от момента на създаването, затова идеите не се обект на авторското право.
2. Творческа дейност и екстериоризация:
Творческата дейност е присъща на човека и е независима от различните художествени критерии, поради това не се изисква произведението, обект на авторско право да има определена естетическа стойност. Естетическата стойност е социално – феноменологична матрица за оценка, която е ирелевантна към творческото присъствие в определен обект/артефакт.
Обективната форма означава произведението да бъде външно изразено във форма подходяща за екстериоризация в определена форма – писмено, звуково, визуално.
3. Видове закриляни произведения на авторското право
– литературни произведения и компютърни програми;
– музикални и сценични произведения;
– филми и аудиовизуални произведения;
– произведения на изобразителното и приложното изкуство;
– архитектурни произведения;
– фотографски произведения;
– проекти, карти, планове и схеми;
– производни и сборни произведения;
4. Изключения от закрилата
Не са обект на авторско право:
– нормативни и съдебни актове;
– идеи и концепции;
– фолклорни творби;
– новини, факти и сведения.
Закрилата не се разпростира върху информация, а само върху творческия елемент;
5. Носители на авторското право
Първичен носител на правото е авторът. Авторското право може да принадлежи и на:
– наследници;
– работодатели при служебни произведения;
– възложители;
– лица, придобили изключителни права по договор;
– държавата в предвидени от закона случаи;
6. Съдържание на авторското право
Авторското право включва имуществен и неимуществен аспект т.е. неимуществени и имуществени права.
Неимуществените права отразяват персоналната връзка на автора с произведението – право на авторство, интегритет и разгласяване и достъп до оригинала.
Тези права са непрехвърлими и безсрочни по своята същност.
Имуществените права дават изключително право за използване: възпроизвеждане, разпространение, публично изпълнение, излъчване, превеждане, преработка и предлагане на достъп.
N.B. Всяко използване предполага възнаграждение.
7. Срок на закрила
Общото правило е: животът на автора плюс 70 години след смъртта му.
8. Свободно използване
Законът допуска изключения, при които произведението може да бъде използвано
без разрешение на автора, но при строго определени условия.
Свободното използване е допустимо само ако:
– е предвидено в закона;
– не пречи на нормалната експлоатация;
– не засяга законните интереси на автора;
9. Практическо значение
Авторското право има ключово значение в културния и обществен живот на модерните общества. Правилното и точно разграничение между идея и форма, между закрила и свободно използване, е решаващо за избягване на нарушения и за ефективна защита на правата.